Красиво е вечер, когато заспиш
да можеш със някой да споделиш
своите радост и болка, тъга,
своята нежна, желана мечта.
Колко е тъжно и жалко, уви
щом и сърцето си ти измори
с твоите размисли, мисли, неволи,
в твоите тъмни, дълбоки простори.
Тежко е, тъжно е, няма следа
от твоята радост, от твоята мечта.
Мечтата - тя сви се и сякаш изчезна
в тъмна, дълбока, безмилостна бездна.